("МОРИС ТОРЕЗ") В началото на ноември 1964 година отвори врати най-новото училище във Варна - 23. основно училище, обзаведено според изискванията, позволяващи провеждането на учебно-възпитателна работа на високо ниво. Постигнатите успехи на учениците и учителите много скоро определят облика на училището. То не е просто училище с пореден номер. Ласкавите отзиви за него се свързват с изявите на училищния хор, чиито открояващи се изпълнения могат да се обяснят както със създадената база - първия в България кабинет по музика,проектиран лично от диригента на хора, позволяващ спокойна и ползотворна работа, така и с подбора на репертоара. И най-вече чрез създаваната обич към пеенето и песента. На следващата година хорът е определен да защити музикалната култура на Варна чрез участието си на Републиканския преглед на ученическата хорова самодейност в град Ямбол. Представянето се определя като чудо. За малкото време / до 20 юни 1966г. / благодарение на упорития труд на децата е подготвен репертоар, който включва песни от предкласиката до песни със съвременна хармония / "Синьото влакче" от Константин Илиев/. Изпълнението е блестящо и предизвиква естествения, непредубедения възторг на жури и публика. В журито са авторитетни музикални специалисти- акад. Петко Стайнов, проф. Георги Димитров, з.а. Крум Бояджиев , композиторът Тодор Попов и др. Присъстват и много хорови диригенти. Хорът е първенец и вече утвърждава своето име, макар че е само на две години. Журналистът Карол Николов от в. "Учителско дело " в бр 51 от 1 юли 1966г. отразява представянето: " Появи се диригентът на хора Илия Вълчев без всякакво чувство в позата, естествено и обикновено. И песента тръгна към посетителите. Осемдесет гласове, обработени и шлифовани, сдържани, предварително подчинени на идеята на едно изпълнение, се издигаха и слизаха. Диференцирано, дружно, уверено и стройно, хармонично, единно-те спечелиха симпатиите на слушателите и изтръгнаха техния естествен възторг..." Ненужни подробности. Не! Защото това чудесно начало намира своите потвърждения в следващите изяви на училищния хор- отново на национално ниво. На Третия републикански фестивал през 1969 година в Русе хорът е лауреат и носител на златен медал. Същите отличия отбелязват успехите му и на републиканските фестивали през 1974, 1979 и 1984г., съответно на Четвърти, Пети и Шести. На Четвъртия републикански фестивал му е присъдена грамота от Съюза на българските композитори за високо художествено изпълнение на песента " Пиленце пее, говори" от Красимир Кюркчийски. Към богатата на изяви дейност на хора се прибавя и участието му през 1970 година в Международния майски хоров фестивал. Изпълнението с много финес, майсторство, чиста интонация и изразителност на трудната хорова песен "Планински нощи" от Золтан Кодай прави силно впечатление на журито и на публиката. А в отзивите във вестник "Работническо дело" от 2 юни 1970г. може да се прочете написаното от Агапия Баларева: "Хорът при училище "Морис Торез"-Варна, бе достигнал горната граница на изпълнителските възможности на един ученически хор" и от з.а. Крум Бояджиев във в. " Народно дело" от 31 май 1970 година: " Истински подвиг е да организираш добър хор само от едно училище. Прекрасен пример в това отношение е пионерският хор при 23. основно училище "М.Торез"-Варна. Типичната детска звучност и умелото използване на нейните възможности създават творческата тъкан, върху която способният диригент Илия Вълчев извезва релефно очертанията на песните и ги насища умело с пълнеж от тонови багри и динамика. Възкликвам: "Ако всички училища имаха такива хорове!" Поканен през 1975г. да участва в Пионерските хорови празници на името на Добри Войников в гр. Шумен, хорът впечатлява жури и публика. В " Шуменска заря " от 8 април 1975г. е отбелязано:" Още след изпълнението на първата песен- "Походна песен за аления мак", муз. Парашкев Хаджиев по текст на Георги Струмски, публиката разбра, че слуша хор от висока класа. А това пролича в изпълнението на следващите песни. Те бяха: " Да зазвучат тромпетите"-муз. Хенри Пърсел, "Унгарска хумористична песен"-музика Бела Барток, "Над миром ночь" - музика И. Галкин, текст Львов, "Гайдар"-муз. Светослав Обретенов, текст Пламен Цонев, " Какво са хубавите книги"- муз. Георги Димитров, текст Асен Босев, " Пиленце пее, говори"- муз. Кр. Кюркчийски, текст народен, и "Гълъб ми гука" -муз. Стефан Мутафчиев, текст народен, написана специално за Пионерските хорови празници в Шумен. Хорът има изяви и извън България- в Германия, Унгария, Словакия, Румъния. Три са разменните гостувания в Германия, съпроводени с изнасяне на концерти. Ласкави са отзивите на немската преса. Ето какво пише в. "Фрайе пресе"- Щолберг от 24 юли 1975 год.: "...Българският хор очарова слушателите. Под ръководството на своя диригент Илия Вълчев хорът изнесе двучасов концерт, който беше приет от публиката с ентусиазирани аплодисменти. За всички беше радостно преживяване да чуят и видят момичетата и момчетата от този хор.В своите моряшки униформи те представляваха картини на младостта и жизнерадостта. Хорът притежава голяма звукова култура, която се изразява в най-нежното пиано и най-твърдото форте. Богатият репертоар съдържа наред с бодрите пионерски и младежки песни и много български народни песни. Репертоарът включва и много модерни трудни пасажи , с които хорът се справи великолепно". Увлечение във фактология!? Но тя документира фактите и е доказателство за успехите, за които дават представа и извадките от златната книга на хора: Пионерския хор при 23 училище
"Морис Торез" във Варна с диригент Илия Вълчев слушам за трети път - в
Ямбол през 1966г., Русе-1969 и на Майския хоров фестивал във
Варна-1970 год. Проявите на този хор се отличават с топлота и
непосредственост на пеенето. Слушах ги с удоволствие. Радва тяхната
чиста интонация, пленява детското отношение към изпълняваните творби.
Диригентът Илия Вълчев работи смислено, всеотдайно, с разбиране и с
голямо увлечение. Всички заедно на Майския фестивал 1970г. достойно
защитиха порасналата музикална култура на Варна. Браво! Пожелавам: още
по-голяма преданост към хоровата музика. Да обичат българското
творчество. Да запазят непосредствеността си в музицирането. Чрез
музиката да служат на красотата и доброто в живота.
Прекрасен хор!
Чудесен диригент! - в неговите ръце детските гласчета и души вибрират чисто и искрено.
Ако децата ни пеят в такива хорове, те ще израснат по-щастливи, по-пълноценни!
Похвално е, че едно училище
със своя хор и диригент имат още по-прекрасни постижения. Тези
постижения би трябвало да има всяко училище в България.
Ние - съветските композитори, от душа ви благодарим за вашето забележително изкуство - хоровото пеене! Нека музиката бъде постоянен спътник във вашия живот! Желаем на вас и на Вашия ръководител Илия Вълчев нови големи творчески успехи, много радост и щастие!
Благодаря ви за вашето великолепно изкуство! Вие сте истински чаровници! Чест и слава на вас и на Вашия прекрасен ръководител Илия Вълчев! Да ви слушат е огромна радост! Да се сътрудничи с вас е огромно благо! Да бъда ваш приятел е огромно щастие! До нови срещи!
Срещата с вас ми донесе голямо удовлетворение - творческо и просто човешко. Мисля, че без любов към музиката не може да има хармонично развита личност. За вашето хармонично развитие аз съм спокоен. Благодаря на вас и на Вашия славен ръководител Илия Вълчев.
Браво на децата!
Браво на ръководителя!
Възхитена съм от чудната звучност!!
Желая им здраве и нови творчески успехи в трудния път на хоровата самодейност.
Многолетната история на хора , която е част от 40-годишния живот на VII СОУ " Найден Геров" , е написана от стотици деца и у всяко от тях музиката е оставила своя отпечатък. Тя, както пише в своето писмо Еберхард Бьорнер, директор на училището в Германия, с което са осъществени вече споменатите разменни гостувания, е "голяма сила, която успява да сближи хората. Точно чрез твоята работа, скъпи Илия, разбрах още по-добре ,че музиката, също както и словото, възпитава душата и чувствата и прави човечни страстите. Нашата задача не е да направим всеки музикант, а посредством музиката да отприщим във всяко сърце животворния извор на човешките чувства. Музиката, този най-съкровен език на човешките чувства, не само доближава нашите ученици до красотата на света, тя им показва красотата на самия човек, тя им разкрива човешките висоти, човешкото достойнство. В моментите, в които се наслаждаваме на музиката, ние изпитваме чувството, че сме истински хора, че пред нас е открит пътят на творчеството, пътят, по който можеш да направиш добро за хората. По този път , скъпи Илия, вървиш ти с твоята скромност. За това твоите приятели и слушатели трябва да ти благодарят. Точно затова ти пожелавам още дълги години щастие, здраве, творчески сили." Да правиш "добро за хората"! Свързано с дейността на училищния хор, то, доброто, е и в многото му участия в обществени мероприятия като част от многостранния живот на град Варна. Хорът има радио- и телевизионни изяви. За високите и трайни постижения в хоровото изкуство хорът е отличен с правителствена награда - медал "Св.Климент Охридски", а диригентът е награден с орден "Св.св. Кирил и Методий"- първа степен, първи клас-квалификация. "Успехите пишат историята!" В 40-годишния летопис на VII СОУ "Найден Геров" постиженията на училищния хор са потвърждение на тази истина- мото на празника. |